Interview with Milko Lazarov

 

Instead of a business card: Milko Lazarov was born on August 28, 1967. He graduated in film and TV directing at the National Academy of Theater and Film Arts in the class of Vladislav Ikonomov. He was the executive producer and director of the campaigns of BNT "The Great Bulgarians", "The Great Reading", "The Events of the Twentieth Century". His debut feature film "Alienation" / Bulgarian-Greek co-production / won many awards, including the Award for Best Young Director at the Venice Film Festival in 2013, the Award for Best Bulgarian Film from Sofia Film Fest, several prizes from Bulgarian Film Academy, 2 awards from the Golden Rose Bulgarian Feature Film Festival. His second film, Aga, which is already selling worldwide, including in China, is currently reaping festival success. The awards won by the film are currently approaching 40, with Milko's latest trophy being the Best Film Award from the Golden Linden European Film Festival in Stara Zagora.

What did you dream of becoming as a child, Mr. Lazarov? Maybe an astronaut?

- As a child I dreamed of being a researcher, a discoverer of distant lands and cultures. I wanted to become a doctor at one time. Violinist. Such are my memories of childhood dreams.

Is cinema the most important thing in your life, or is it a matter of coincidence? When did the idea to become a film director come to you?

- Cinema is undoubtedly an important part of my life. It has always been like this. This is also my profession. Like everything that happens to me in life, it happened by chance. I don't remember consciously wanting to be a director one day. When I embarked on this journey, I was deluded that the director's life was full of challenges and adventures. I'm sorry I didn't become a doctor.

What is the role of family in your choice to pursue a career in cinema?

- I grew up in a very liberal environment. I could dream of being everything a child wants to be. In this sense, my family has a decisive role for me in both good and bad. As a child, I realized the meaning of free choice.

Who are the authors / writers, directors / who have influenced you the most?

- In different periods of the state of mind, different authors have reached me in a special, personal way. I couldn't list them all. Some are probably forgotten. I received the strongest guidance from my professor at VITIZ Vladislav Ikonomov, his bright memory. An authentic intellectual. My meetings with him are decisive for my search in the cinema.

How did Faith come to you - did you inherit it or did you decide that you did not agree with the idea that your great-grandfather was a monkey?

"Faith is a talent I don't have at all." I have always felt a desire for her. I persist. I know people who believe with the ease of wonder. Unfortunately, I'm not like them. Perseverance and patience remain.

How do you live your Faith?

-  Try. I try not to go too far.

 The plot of "Alienation" suggested more melodrama - did you deliberately steal the emotions of the characters?

- The characters determine themselves in the inner life of the film. I capture them in their natural behavior. They often surprise, but we know each other well.

Did you expect such a worldwide success of "Aga"?

- I do not remember that we had any special expectations for Ága. People who like it are included in the film. The crossing is a kind of barrier and they have confessed. Art is a personal experience.

Did you have to make any compromises when shooting "Aga"?

"Probably." But I have no recollection of a situation that requires an aesthetic compromise.

Do you share the opinion that the director's merit for a film is mostly to gather a readable team: a good screenwriter, a brilliant cameraman, reliable actors, a good editor? Of course, and find the necessary funding. And the film is born almost alone…

"Everything said about any work of art is both true and false." It is a series of coincidences drawn by the author's intuition and his fears and delights. The author is a lonely person.

Now, after the definite worldwide success of "Aga", you will have the opportunity to shoot with world actors, and the funding authorities will not be squeezed, I hope. What movie do you want to shoot now?

- You will be surprised by reality. At the last session of the NFC, the Art Commission ranked my new project ninth. And only for the development of an idea. Ága's successes will be punished in our country, as is often the case. Of course, no one owes me, but if we want to have a conscious national cinematography, we must support the success of native authors. In Europe, of course, it will be much easier to finance my next project. This is our environment, unfortunately.

What else needs to happen in Bulgarian cinema to be talked about around the world?

- This is a very big conversation. I could not comment on an interview… The low-budget sessions are the work of a creative group called ROCKET and the then director of NFC Georgi Cholakov. They have become a wonderful tradition.

 

Персонажите във филмите ми често ме изненадват

Признава кинорежисьорът Милко Лазаров, който накара света да заговори за българското кино

Едно интервю на Петър МАРЧЕВ

Вместо визитка: Милко Лазаров е роден на 28. август 1967 година. Завършил е кино и тв режисура в НАТФИЗ в класа на Владислав Икономов. Бил е изпълнителен продуцент и режисьор на кампаниите на БНТ „Великите българи“, „Голямото четене“, „Събитията на ХХ век“. Дебютният му пълнометражен игрален филм „Отчуждение“ /българо-гръцка копродукция/ спечели много отличия, сред които са Наградата за най-добър млад режисьор от кинофестивала във Венеция през 2013, Наградата за най-добър български филм от София Филм Фест, няколко приза от Българската филмова академия, 2 награди от фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. В момента фестивални успехи жъне вторият му филм „Ага“, който вече е продаден по цял свят, включително в Китай. Спечелените от лентата награди към момента наближават 40, като последният трофей на Милко бе Наградата за най-добър филм от провеждащия се в Стара Загора Фестивал на европейското кино „Златната липа“.

Какъв мечтаехте да станете като дете, г-н Лазаров? Може би космонавт?

- Като дете мечтаех да бъда изследовател, откривател на далечни земи и култури. Лекар исках да стана в един период. Цигулар. Такива са спомените ми за детските мечти.

Киното ли е най-важното нещо в живота Ви, или е въпрос на стечение на обстоятелства? Кога се роди у Вас идеята да станете кинорежисьор?

- Киното е несъмнено важна част от живота ми. Винаги е било така. Това е и професията ми. Както всичко, което ми се случва в живота, и това стана по волята на случайното. Не си спомням да съм искал осъзнато да бъда режисьор един ден. Когато поех по този път, бях в заблудата, че животът на режисьора е изпълнен с предизвикателства и приключения. Съжалявам, че не станах лекар.

Каква е ролята на семейството във Вашия избор да се занимавате с кино?

- Израснах в много либерална среда. Можех да мечтая да бъда всичко, което едно дете иска да бъде. В този смисъл семейството ми има определяща роля за мен и в добро, и в недобро. От дете осъзнах смисъла на свободния избор.

Кои са авторите /писатели, режисьори/, които са Ви повлияли най-много?

- В различни периоди от състоянието на духа, различни автори са ме достигали по особен, личен път. Не бих могъл да изброя всички. Някои са забравени вероятно. Най-силна насока съм получил от моя професор във ВИТИЗ Владислав Икономов, светла му памет. Автентичен интелектуалец. Срещите ми с него са определящи за търсенията ми в киното.

Как дойде при Вас Вярата – получихте я по наследство или сам решихте, че не сте съгласен с идеята прадядо Ви да е бил маймуна?

- Вярата е талант, какъвто не притежавам съвсем. Винаги съм усещал стремеж към нея. Упорствам. Познавам хора, които вярват с лекотата на почудата. За мое съжаление, не съм като тях. Остава упорството и търпението.

Как живеете Вярата си?

-  Опитвам се. Стремя се да не се отдалечавам много.

 Сюжетът на „Отчуждение“ предполагаше повече мелодрама – умишлено ли обрахте емоциите на персонажите?

- Персонажите сами се определят във вътрешния живот на филма. Заснемам ги в естественото им поведение. Често изненадват, но добре се познаваме.

Очаквахте ли такъв световен успех на „Ага“?

- Не си спомням да сме имали някакви особени очаквания за Áга. Хората, които го харесват, са приобщени от филма. Премината е някаква бариера и са се припознали. Изкуството е лично преживяване.

Наложи ли се да правите някакви компромиси при снимките на „Ага“?

- Вероятно. Но нямам спомен за ситуация, която налага компромис от естетически порядък.

Споделяте ли мнението, че заслугата на режисьора за един филм е най-вече да събере читав екип: добър сценарист, брилянтен оператор, достоверни актьори, добър монтажист? Разбира се, и да намери нужното финансиране. А филмът се ражда почти сам…

- Всичко, казано за което и да е произведение на изкуството, е едновременно вярно и невярно. Това е поредица от случайности, привлечени от интуицията на автора и неговите страхове и възторзи. Авторът е самотна персона.

Сега, след категоричния световен успех на „Ага“, ще имате възможност да снимате със световни актьори, а финансиращите органи няма да се стискат, надявам се. Какъв филм искате да снимате сега?

- Ще се изненадате от действителността. На последната сесия на НФЦ, Художествената комисия класира новия ми проект на девето място. И то само за развитие на идея. Успехите на Áга ще бъдат наказани у нас, както впрочем често става. Разбира се, никой не ми е длъжен, но ако искаме да имаме осъзната национална кинематография, трябва да подкрепяме успехите на родните автори. В Европа, разбира се ще финансират следващия ми проект далеч по лесно. Такава е средата ни за съжаление.

Какво още е нужно да се случи в българското кино, за да се заговори за него по света?

- Това е много голям разговор. Не бих могъл да взема отношение в рамките на едно интервю… Нискобюджетните сесии са дело на усилията на една творческа група, наречена РАКЕТА и на тогавашния директор на НФЦ Георги Чолаков. Превърнаха се в чудесна традиция.

Leave your comments

Post comment as a guest

0
terms and conditions.

Comments