Balkan Culture

Στο πέρασμα

Κείνη τη νύχτα
Ρίξανε δίχτυα οι ψαράδες
Του Βροντάδου 
Και πιάσανε παιδιά
νεκρά παιδιά
Στο πέρασμα Χίου Τσεσμέ

Τριανταέξι πρόσφυγες
Δυο τρεις εγλίτωσαν

Κείνοι που πήγαν στα βαθιά
αντάμωσαν παλιές ψυχές
-Πούθ΄ ειστ΄εσείς; 
-Σύρια , Αλέπο 
-Σεις ;
-Ρωμιοί 
-Σμύρνη και Φώκαια 
Χρόνια εκατό είμαστ΄ εδώ
Στρώσαμε το τραπέζι μας ελάτε.

-Ανάθεμα στης Τροίας το χρυσάφι όλο
-Ανάθεμα στις συμπαιγνίες των ανθρώπων
-Ανάθεμα στον που ρημάζει τις ζωές των τιποτένιων
σαν εμάς 
-Μην είδες το παιδί μου, την γυνάικα μου ;

-Στρώσαμε το τραπέζι μας, ελάτε
Φύκια και λησμονιά
Δυο τρεις που επέζησαν
παλεύανε να πιάσουνε στεριά
Πιο πέρα οι Σειρήνες 
στην πέτρα του Ομήρου τραγουδούσαν
απόκοσμο τραγούδι:

Βαθιά νερά αιώνες
Κύκλοι που ανοίγουν 
του ονείρου τις εικόνες
Παλλόμενη φλέβα
Φλόγα που σβήνει ο χρόνος
Μικρή η ζωή, βαριά σκιά ο πόνος

Βαθιά νερά γαλήνη
Και μια μορφή
που όσο πάει και σβήνει
Απρόσιτη σφαίρα
πέρα μακριά η σελήνη
Ψυχρή ομορφιά
Και μια μορφή που πάει
Καθρέφτης η ψυχή
ραγίζει μα δεν σπάει

Στο πέρασμα Χίου Τσεσμέ
Κείνη τη νύχτα
Δυο τρεις εγλίτωσαν

В протока /При преминаването

През онази нощ
Хвърлиха мрежи рибарите
от Вронтадо
И уловиха деца
мъртви деца
в протока между Хиос и Чешме.

Трийсет и шест бежанци
Двама-трима се отърваха

Онези които отидоха в дълбините 
срещнаха души от стари времена
-Откъде сте вие? 
-От Сирия, от Халеб.
-А вие?
-Гърци сме
-От Смирна и от Фокея
Има стотина години откак сме тук
Подредили сме трапезата – елате.

-Проклето да е на Троя цялото злато 
- Проклети да са козните човешки 
-Проклет да бъде онзи, който опустошава живота
на малките хора като нас 
-Не си ли виждал детето ми, жена ми?

Подредили сме трапезата, елате
Двама-трима които оцеляха
се бориха до сушата да стигнат
А там отвъд Сирените
върху Камъка на Омир пееха
зловеща песен сякаш не от този свят:

Води дълбоки векове
Кръгове които отварят
образите на сънищата
Пулсираща вена
Пламък който угасва времето
Кратък е животът, тежка сянка - мъката

Дълбоки води безметежие 
И един образ
който с времето все повече чезне
Недостъпен диск
там далеч е луната
Студена красота
И образ който се отдалечава
Огледало е душата
пропуква се но без да се строшава

В протока при преминаването между Хиос и Чешме Онази нощ
Само двама-трима се спасиха

Йоргос К.Баколас
Превод от гръцки: Здравка Михайлова Стихотворението е отличено с трета награда на конкурса „Лирическа Памвотида“